още

преди да съм се опитал да мисля върху това,какво има в един електронен дневник,до дневниците на другите,

ми

се видя интересно да се изпробва нещо,което да оспорва необходимостта от даването на парола.

писане

без парола

писане

,което не е защитено

от

друго освен от самото писане!

нали

има един център,който дава пароли към блоговете и блогърите.

паролата

parole du flic..parole ,word of cop.

cop of word.

е вид заключване.

това

cop of word.

flic du parole!

е да имаш парола..да имаш дума ченге.

в

което да се оказва,е не ченгето те заклюва,не ти заклюваш него ,а ти освобождаваш ченгето!

за

мен това е яко либертианство!или по-скоро модел,фигура на позитивен нихилизъм(не се стряскайте от това,че звучи като оксиморон...по същия начин както е романтически минимистика -анархизма.

а

романтизма е нещо,което дори минава за пищна форма..претрупано,и роматицизма е такъв етап,в който творбата трябва да изглежда #еленасочено изкуствена...да си личи формата,правеното й-изкуство и изкуствена!за да може да се смигне ,диалектически и да се каже малко по-късно формата е съдържателна..романтизма е оприодненост на желанието за изкуство...

както

идеала за красивата вещ при стоицизма е завършения стоик!

затворено

пространство.

затвор

.дневник от затвора-пийт дохърти.

какво

би се случило,ако самия блог е отвоен дневник!

еротизъм

.секс.

обмяна

,взаимодеиствие.

ако

на блог.бг

имаме

общуване между отделни блогови стаи пространства със посредник на сервиза на длог.бг,тук сам блога си е сервиз.

напълно

go-in-between..go-no-between.no-go-between.

без-посредничество.

мен

ми се видя интересно това коренище.

това

разклоняване надолу,а не нагоре.както е корена в земята.в основата,в ботъма!

блог

,i am blog ,който сам по себе си е блог.бг